Едва 4% от работещите хора са на мнение, че възрастта за пенсиониране трябва да се повиши възможно най-бързо. Подобна позиция заемат най-често заетите в частния бизнес, хората със свободни професии, представителите на интелигенцията и жителите на София. Това са хората, чиито професии им позволяват да работят и след законово установената в момента пенсионна възраст.

Хората, заети с интелектуален труд, по правило не обвързват края на трудовия си живот с определена възраст. 11% от българите в трудовоактивна възраст са на мнение, че е необходимо увеличаване на възрастта за пенсиониране, но този процес трябва да тече постепенно, така, че да осигурява плавен преход и да не се натоварва само едно поколение.

Тук отново най-категорично зад подобна идея застават представителите на интелигенцията и на свободните професии, както и заетите в частния бизнес и софиянци, за които и след навършването на сега определената възраст намирането на работа няма да е сериозен проблем. Интервюираните, които учат към настоящия момент, също по-често от останалите са на мнение, че възрастта за пенсиониране трябва да се увеличава плавно. Това са хора, за които пенсионирането е далечна перспектива и най-вероятно обвързват увеличаването на възрастта с възможността за получаване на по-високи пенсии в бъдеще.

Провежданите от НЦИОМ изследвания показват, че основните притеснения на българите във връзка с увеличаването на възрастта за пенсиониране са дали ще могат да изпълняват трудовите си ангажименти на по-висока възраст, както и дали ще могат да си намерят работа предвид сегашната ситуация, в която пазарът на труда е много стеснен за хората в предпенсионна възраст.

Именно поради тази причина идеята за въвеждане на гъвкави форми на заетост, за хората в предпенсионна възраст, в голяма степен би стимулирала по-продължителна трудова активност, според 51% от българите. Всеки пети е на мнение, че въвеждането на гъвкави форми на заетост за хора в предпенсионна възраст в малка степен би стимулирало удължаването на трудовата биография.

Следващата мярка, която в най-голяма степен би стимулирала по-продължителната трудова активност, е възможността за по-ранно пенсиониране при това с намалена пенсия в случай, че се приеме решението да се увеличи възрастта за пенсиониране. По-ранното пенсиониране и получаването съответно на по-ниска пенсия е вид гаранция, че хората, които са трайно безработни и са в предпенсионна възраст все пак ще могат да разчитат на някакви сигурни доходи. Тази възможност е одобрявана предимно от хората на възраст над 59 години, на които непосредствено им предстои да се пенсионират, от жителите на столицата и от ромите.

На трето място като ефективност в посока на по-продължителна трудова активност респондентите поставят възможността да се увеличи осигурителния стаж при запазване на възрастта за пенсиониране. Половината от българите са на мнение, че подобна възможност изобщо не би стимулирала по-продължителната трудова активност. Така мислят най-често хората в предпенсионна възраст (над 59 г.), представителите на интелигенцията и на свободните професии, както и заетите в частния бизнес.

Според 12% от интервюираните трудовоактивни българи увеличаването на осигурителния стаж и запазването на възрастта за пенсиониране на сегашното ниво е възможност, която в голяма степен би стимулирала по-продължителна трудова активност. 22% са на мнение, че подобна мярка би имала малък ефект. Възможността, която в най-малка степен би стимулирала продължителна трудова активност, е увеличаването на възрастта за пенсиониране. Над две трети (68%) от българите са на мнение, че подобна възможност изобщо няма да е стимул за по-продължителен трудов живот. Едва 6% от трудовоактивните българи смятат, че увеличаването на пенсионната възраст ще стимулира в голяма степен по-продължителен трудов живот.

Подобна теза е защитавана най-вече от най-младите респонденти, тези, които в момента учат, представителите на интелигенцията и свободните професии, заетите в частния бизнес и жителите на столицата. 41% от трудовоактивното население разчита в най-голяма степен на пенсията от държавното обществено осигуряване. Това са предимно хората над 50 години, нискообразованите респонденти, заетите в частния сектор и жителите на градовете.

Едва 9% от интервюираните респонденти смятат, че осигурителната вноска трябва да се увеличи значително. Подобна позиция заемат по-често най-младите (на възраст до 29 г.), за които пенсионирането е далечна перспектива, което ги прави оптимисти за трудовата им реализация. Именно те са склонни да планират отделянето на повече средства, за да получават и по-висока пенсия.

Близо половината (49%) от трудовоактивните българи заявяват, че биха подкрепили идеята за увеличаване на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в случай, че имат гаранции, че ще получат по-високи пенсии от т.нар. „втори стълб”. Проблемът тук, според общественото мнение, е за чия сметка трябва да бъде увеличението. 32% от работещите са на мнение, че увеличението трябва да е за сметка на държавното обществено осигуряване, при това без да се повишава общата вноска, която хората дължат.

По този критерий не наблюдаваме съществени различия в социално-демографския профил на респондентите. Според други 17% от трудовоактивните българи, увеличението трябва да се поеме от осигуряващите се, без да се намалява вноската за държавното обществено осигуряване. На подобна позиция отново застават най-младите хора.

Източник НЦИОМ