ПИК е 10-значен буквено-цифрен персонален идентификационен код, издаван от Националния осигурителен институт (НОИ). С него лицата могат чрез рубриката “Е-услуги и справки” на интернет страницата на института да ползват редица електронни услуги и справки. Достъпът до е-услугите и справките на НОИ се осъществява чрез въвеждане на ПИК и ЕГН/ЛНЧ/ЛН. За лицата, които нямат ЕГН/ЛНЧ/ЛН, се въвежда служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите (НАП).

При издаване „на място“ – в териториалните поделения на НОИ и всички регионални офиси, ПИК се издава на момента. Активирането му става в рамките на деня на неговото издаване. Услугата е безплатна. Когато издаването на ПИК е заявено по електронен път – през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), удостоверението се връчва на лицето чрез ССЕВ до 2 работни дни. Когато издаването на ПИК е чрез онлайн услуга на НОИ, кодът се издава и активира на момента.

ПИК може да получите на място във всяко териториално поделение на НОИ или по електронен път с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП). Получаването на ПИК лично във всяко териториално поделение на НОИ става единствено срещу представянето на лична карта и без да е необходимо предварително да попълвате заявление.

Издаването на ПИК чрез упълномощено лице се извършва само чрез представяне на изрично, нотариално заверено пълномощно. В тези случаи се прилага копие от пълномощното, което след съпоставяне с оригинала, остава на съхранение в НОИ. Изпратени по пощата документи и искания за издаване на ПИК не се обработват.

Издадени удостоверения за ПИК не се изпращат по пощата. Националният осигурителен институт предоставя възможност за подаване на искане за издаване на Персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ и по електронен път, за лицата, които притежават КЕП. Услугата вече е достъпна за потребителите на онлайн услугите на институцията и се осъществява през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ).

Чрез системата искането за издаване на ПИК се подава към съответното териториално поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на лицето, а издаденото удостоверение се връчва на лицето отново чрез нея. Използването на ССЕВ изисква регистрация и наличието на валиден квалифициран електронен подпис (КЕП).

Чрез ПИК получавате защитен достъп до електронните услуги и справки на НОИ. На интернет страницата на НОИ можете да следите осигурителния си статус и да правите справки за подадените за Вас данни за дни в осигуряване и осигурителен доход от работодателите Ви за времето от 1997 г. до момента.

Лицата, които са в отпуск поради временна неработоспособност, в отпуск поради бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или за осиновяване на дете до 5-годишна възраст, имат възможност да проследят дали са постъпили данните от издадените болнични листове и представените документи за изплащането на паричните обезщетения от НОИ. ПИК дава възможност да следите и проверявате дали Ви е отпуснато паричното обезщетение и дали същото е изплатено.

Лицата, на които предстои излизането в отпуск по майчинство, могат да изчислят прогнозен размер на паричното си обезщетение за бременност и раждане. Безработните лица могат да правят справки за регистрираните заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица и за вече изплатени обезщетения.

Ако Ви предстои пенсиониране, можете да проверите натрупания осигурителен стаж и осигурителен доход, а също така да изчислите прогнозния размер на пенсията си. Пенсионерите могат да се информират за издадените им разпореждания. С осигуряването на достъп до административните услуги на Националния осигурителен институт, ПИК дава възможност за подаване на съответните заявления без да се налага посещение на офисите на института.

С ПИК можете по електронен път да подадете заявление за извършване на редица административни услуги, както и да зададете актуален въпрос или да подадете сигнал или жалба чрез контактните форми. Достъпът до тях е безплатен чрез подрубриката „Административни услуги“ в рубрика “Е-услуги и справки” на интернет страницата на институцията. Стъпките за ползването на административните услуги са следните:

Първо избирате исканата от Вас група услуги, конкретната услуга от групата, запознавате се с описанието на услугата и пристъпвате към заявяване. При попълването на заявленията избирате съответното териториално поделение на НОИ, Централно управление на НОИ или дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, където искате да насочите услугата.

За въпроси, сигнали и жалби към НОИ или подаване по електронен път на заявления за административни услуги, за които не сте открили конкретна форма в останалите групи, се избира „Форма за контакт с НОИ – с достъп до персонални данни“.

Източник noi.bg

Едва 4% от работещите хора са на мнение, че възрастта за пенсиониране трябва да се повиши възможно най-бързо. Подобна позиция заемат най-често заетите в частния бизнес, хората със свободни професии, представителите на интелигенцията и жителите на София. Това са хората, чиито професии им позволяват да работят и след законово установената в момента пенсионна възраст.

Хората, заети с интелектуален труд, по правило не обвързват края на трудовия си живот с определена възраст. 11% от българите в трудовоактивна възраст са на мнение, че е необходимо увеличаване на възрастта за пенсиониране, но този процес трябва да тече постепенно, така, че да осигурява плавен преход и да не се натоварва само едно поколение.

Тук отново най-категорично зад подобна идея застават представителите на интелигенцията и на свободните професии, както и заетите в частния бизнес и софиянци, за които и след навършването на сега определената възраст намирането на работа няма да е сериозен проблем. Интервюираните, които учат към настоящия момент, също по-често от останалите са на мнение, че възрастта за пенсиониране трябва да се увеличава плавно. Това са хора, за които пенсионирането е далечна перспектива и най-вероятно обвързват увеличаването на възрастта с възможността за получаване на по-високи пенсии в бъдеще.

Провежданите от НЦИОМ изследвания показват, че основните притеснения на българите във връзка с увеличаването на възрастта за пенсиониране са дали ще могат да изпълняват трудовите си ангажименти на по-висока възраст, както и дали ще могат да си намерят работа предвид сегашната ситуация, в която пазарът на труда е много стеснен за хората в предпенсионна възраст.

Именно поради тази причина идеята за въвеждане на гъвкави форми на заетост, за хората в предпенсионна възраст, в голяма степен би стимулирала по-продължителна трудова активност, според 51% от българите. Всеки пети е на мнение, че въвеждането на гъвкави форми на заетост за хора в предпенсионна възраст в малка степен би стимулирало удължаването на трудовата биография.

Следващата мярка, която в най-голяма степен би стимулирала по-продължителната трудова активност, е възможността за по-ранно пенсиониране при това с намалена пенсия в случай, че се приеме решението да се увеличи възрастта за пенсиониране. По-ранното пенсиониране и получаването съответно на по-ниска пенсия е вид гаранция, че хората, които са трайно безработни и са в предпенсионна възраст все пак ще могат да разчитат на някакви сигурни доходи. Тази възможност е одобрявана предимно от хората на възраст над 59 години, на които непосредствено им предстои да се пенсионират, от жителите на столицата и от ромите.

На трето място като ефективност в посока на по-продължителна трудова активност респондентите поставят възможността да се увеличи осигурителния стаж при запазване на възрастта за пенсиониране. Половината от българите са на мнение, че подобна възможност изобщо не би стимулирала по-продължителната трудова активност. Така мислят най-често хората в предпенсионна възраст (над 59 г.), представителите на интелигенцията и на свободните професии, както и заетите в частния бизнес.

Според 12% от интервюираните трудовоактивни българи увеличаването на осигурителния стаж и запазването на възрастта за пенсиониране на сегашното ниво е възможност, която в голяма степен би стимулирала по-продължителна трудова активност. 22% са на мнение, че подобна мярка би имала малък ефект. Възможността, която в най-малка степен би стимулирала продължителна трудова активност, е увеличаването на възрастта за пенсиониране. Над две трети (68%) от българите са на мнение, че подобна възможност изобщо няма да е стимул за по-продължителен трудов живот. Едва 6% от трудовоактивните българи смятат, че увеличаването на пенсионната възраст ще стимулира в голяма степен по-продължителен трудов живот.

Подобна теза е защитавана най-вече от най-младите респонденти, тези, които в момента учат, представителите на интелигенцията и свободните професии, заетите в частния бизнес и жителите на столицата. 41% от трудовоактивното население разчита в най-голяма степен на пенсията от държавното обществено осигуряване. Това са предимно хората над 50 години, нискообразованите респонденти, заетите в частния сектор и жителите на градовете.

Едва 9% от интервюираните респонденти смятат, че осигурителната вноска трябва да се увеличи значително. Подобна позиция заемат по-често най-младите (на възраст до 29 г.), за които пенсионирането е далечна перспектива, което ги прави оптимисти за трудовата им реализация. Именно те са склонни да планират отделянето на повече средства, за да получават и по-висока пенсия.

Близо половината (49%) от трудовоактивните българи заявяват, че биха подкрепили идеята за увеличаване на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в случай, че имат гаранции, че ще получат по-високи пенсии от т.нар. „втори стълб”. Проблемът тук, според общественото мнение, е за чия сметка трябва да бъде увеличението. 32% от работещите са на мнение, че увеличението трябва да е за сметка на държавното обществено осигуряване, при това без да се повишава общата вноска, която хората дължат.

По този критерий не наблюдаваме съществени различия в социално-демографския профил на респондентите. Според други 17% от трудовоактивните българи, увеличението трябва да се поеме от осигуряващите се, без да се намалява вноската за държавното обществено осигуряване. На подобна позиция отново застават най-младите хора.

Източник НЦИОМ