ЗМДТ ‣ Новини ‣ Счетоводна къща Ен Ер Плюс

Промени в Кодекса на труда от 01/08/2022

admin — Tue, 06 Sep 2022 14:19:24 +0000

Промени в Кодекса на труда, в сила от 01.08.2022г.

С него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (ОВ, L 186/105 от 11 юли 2019 г.) и на Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ, L 188/79 от 12 юли 2019 г.).

§ 1. В чл. 66, ал. 5 думите „при първа възможност или най-късно до един месец след“ се заменят с „най-късно до“.

§ 2. В чл. 70, ал. 1 след думите „6 месеца“ се поставя запетая и се добавя „а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец“.

§ 3. В чл. 111 думите „уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение“ се заменят с „уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси“.

§ 4. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 – 4:

„(2) Когато трудовият договор е срочен и/или за работа на непълно работно време, работникът или служителят има право писмено да предложи на работодателя изменението му в трудов договор за неопределено време и/или за работа на пълно работно време.

(3) Когато е уговорен срок за изпитване, работникът или служителят може да предлага изменение на трудовото правоотношение по ал. 2 след изтичането на срока за изпитване.

(4) Когато работодателят откаже изменение на трудовото правоотношение по ал. 2, той е длъжен в срок до един месец да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор, освен ако предложението е направено повече от два пъти за период от една година.“

§ 5. В чл. 127, ал. 1 се правят следните допълнения:

1. В т. 5 след думите „трудов ред“ се поставя запетая и се добавя „с вътрешните правила за работната заплата“.

2. Създават се т. 6 и 7:

„6. информация за условията и реда за прекратяване на трудовия договор съгласно разпоредбите на този кодекс;

7. информация за осигурявани от работодателя обучения, свързани с поддържане и повишаване на професионалната квалификация и подобряване на професионалните умения.“

§ 6. Създава се чл. 164в:

„Отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)

Чл. 164в. (1) Бащата (осиновителят) има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, чл. 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1.

(2) Когато бащата (осиновителят) е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, чл. 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1 за период, по-кратък от два месеца, той има право на отпуск по ал. 1 в размер на разликата между два месеца и ползвания отпуск.

(3) Отпускът по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части.

(4) Бащата (осиновителят), който иска да ползва отпуск по ал. 1, уведомява за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително.

(5) Отпускът не се ползва при смърт на детето, лишаване на бащата от родителски права или ограничаването им, даване на детето за осиновяване, прекратяване на осиновяването, както и когато детето е настанено в заведение на пълна държавна издръжка или е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(6) През време на отпуска за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.

(7) Редът и начинът за ползване на отпуска се уреждат с наредба на Министерския съвет.“

§ 7. В чл. 167б се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: „Права на работника или служителя за съвместяване на трудовите и семейните задължения“.

2. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст, има право писмено да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения.“

3. Създава се нова ал. 2:

„(2) Право да предложи на работодателя измененията по ал. 1 има и работник или служител, който полага грижи за родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия поради сериозни медицински причини.“

4. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

„(3) Изменение на трудовото правоотношение по ал. 1 или 2 се извършва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, когато съществува такава възможност в предприятието. Работникът или служителят може преди изтичане на определеното време да поиска трудовото му правоотношение да продължи съгласно условията, непосредствено преди изменението.“

5. Създават се ал. 4 и 5:

„(4) Когато работодателят откаже изменение на трудовото правоотношение, той е длъжен в 14-дневен срок да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор.

(5) При постъпване на работа за първи път в предприятието работникът или служителят може да ползва правата по ал. 1 и 2, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж.“

6. Досегашната ал. 3 става ал. 6.

§ 8. В чл. 173а, ал. 1 думите „8 месеца“ се заменят с „4 месеца“.

§ 9. В чл. 228а се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Когато по силата на нормативен акт, колективен трудов договор или споразумение към индивидуалния трудов договор работодателят е длъжен да осигури обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения в съответствие с изискванията на изпълняваната работа, времето на обучение се отчита като работно време. Когато е възможно, обучението се провежда в рамките на установеното работно време на работника или служителя. Всички разходи, свързани с обучението, са за сметка на работодателя.“

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

The post Промени в Кодекса на труда от 01/08/2022 first appeared on Ен Ер Плюс.

Какво е годишна данъчна декларация?

admin — Tue, 01 Sep 2020 11:10:03 +0000

Какво е годишна данъчна декларация за облагане на доходите на физическите лица по чл. 50 от ЗДДФЛ?

С годишната данъчна декларация гражданите сами определят дължимия от тях данък върху общата годишна данъчна основа за доходите, който са придобили през предходната година. Чрез тази декларация те се самозадължават пред НАП. В България доходите се облагат с плосък данък от 10%. Данъкът на едноличните търговци е 15%.

Кой подава декларация за доходите?

1. Всяко местно физическо лице, което през предходната година е:

получило доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа или данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец;
иска да ползва данъчни облекчения;
лице, което е плащало патентен данък;
лице, което има необлагаеми доходи от дейност по таксиметров превоз на пътници, извършвана от физически лица – водачи, от името на регистриран превозвач.
е дало или получило заем/и от други граждани или дружества в размер на общо над 10 000 лв. или има непогасени остатъци общо над 40 000 лв. от дадени или получени заеми през годината или през предходните пет години;
притежава акции и дялови участия в дружества и недвижима собственост в чужбина;
е придобило доходи от източник в чужбина, подлежащи на облагане с окончателен данък.

Пример: Годишна данъчна декларация за облагане на доходите се подава задължително, ако получавате доходи от наем; реализирате облагаеми доходи от продажба на имущество, вкл. акции, дялови участия и т. н. Декларация подавате и ако искате да ползвате данъчното облекчение за млади семейства, дори и да получавате само доходи по трудово правоотношение.

2. Всяко чуждестранно физическо лице, което през предходната година е получило доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа от източник в България.

ВНИМАНИЕ: Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация и придобитите през годината необлагаеми доходи по чл. 13, ал. 1, т. 1-28 от ЗДДФЛ, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. Тези доходи не подлежат на задължително деклариране, а се описват само по желание на местното физическо лице в Приложение № 13 на годишната данъчна декларация.

Не се подава годишна данъчна декларация:

за доходи, които са обложени с окончателен данък като например доходи от лихви по банкови сметки от България (по изключение за определени доходи от чужбина, които се облагат с окончателен данък декларацията трябва да се подава)
ако се получават само доходи от трудов договор;
за необлагаемите доходи, с изключение на необлагаемите доходи от дейност по таксиметров превоз на пътници, извършвана от физически лица – водачи, от името на регистриран превозвач.

Какъв е срокът за подаване на декларацията?

Декларацията се подава от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината, в която е получен доходът.

Отстъпка от данъка

Лицата, които подават годишната данъчна декларация по електронен път, могат да ползват 5 на сто отстъпка от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв., ако едновременно отговарят на следните условия:

подали са годишна данъчна декларация по електронен път в срок до 31 март на следващата година;
към момента на подаване на декларацията нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; и
данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация е внесен в срок до 31 март на следващата година.

Къде се подава?

По електронен път с персонален идентификационен код(ПИК), като получаването му е безплатно от всеки офис на НАП, или с квалифициран електронен подпис (КЕП). За целта трябва да притежавате ПИК или КЕП и да сте подали заявление в НАП, че искате да общувате с администрацията чрез интернет. Самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО подават годишната си данъчна декларация само по електронен път.
По пощата – с обратна разписка.
На място в определени пощенски станции срещу входящ номер.
В офиса на НАП по постоянен адрес.
В пощенска станция.

Източник nra.bg

The post Какво е годишна данъчна декларация? first appeared on Ен Ер Плюс.